Избори

Čeněk Pýcha, Josef Řídký, Václav Sixta, Ilana Hartikainen (Institute for the Study of Totalitarian Regimes)

Продължителност: 45 мин.

Педагогически цели:

  • Учениците сравняват и анализират различни образи и форми на изборите от периода на държавния социализъм;
  • Учениците се запознават с факта, че съществува опасността изборите да бъдат обект на злоупотреби и те да бъдат използвани като инструмент за пропаганда;
  • Учениците са в състояние да назоват и характеризират естеството на изборите по времето на държавния социализъм.


Урокът представя цялостен поглед върху темата за изборите по време на държавния социализъм. Невъзможността за избор в политическата сфера (било то по време на самите избори, или поради директно залегналата в Конституцията ръководна роля на Чехословашката комунистическа партия – ЧКП) ограничава свободата на гражданите, и така се превръща в една от определящите характеристики на предходния режим. Това е факт независимо от това, с какъв термин ще наречем режима – дали тоталитарен, пост-тоталитарен, репресивен, диктатура на партията и др. Най-вече за учениците, чиято възраст се доближава до възрастта, на която ще получат право на глас, вероятно би било интересно да се сравни и как ще гласуват самите те и как са гласували техните родители, баби и дядовци. Въпреки привидното сходството на акта (знамена, гербове, училища и др.) учениците би следвало да да разберат основно, че по същество изборите не са били никакви избори, защото е можело да се избира само единната избирателна листа на Националния фронт. Това е де факто просто друго наименование на избирателна листа на Комунистическата партия. Исторически името възниква още по време на войната като наименование на общата кандидатска листа на всички партии, които по този начин демонстрират националното единство. Част от НФ е и ЧКП. По исторически причини партията участва в изборите тъкмо с това наименование – хората трябвало да избират не само представителите на комунистическата партия, а всенародния избирателен списък на всички организации.

Основната цел на урока е да се обсъди основно въпросът за какво всъщност са служили такива избори? Упражняването на правото на глас е бил задължителна проява на лоялността на  гражданите към управляващия режим. Ключът към отговора се крие предимно в разпознаването на показността на изборите. Ето защо урокът е построен върху материали от различни периоди, съдържащи препратки към социалния призив, свързан с изборите (предизборните плакати от 50-те години), или към изборите като социален ритуал (фотоматериалите и съвременният филмов материал).

Анализът на източниците, свързани с изборите, би следвало да доведе до повишаване на медийната грамотност на учениците, а с нея и до подготовка за встъпването на учениците в гражданския живот (собственото им участие в избори). Дискусията за криворазбрания характер на изборите в периода на държавния социализъм може да допринесе също за укрепване на основната представа за демократичните принципи, свързани с изборите.

Покажи текста

englishbosnianczech

"На 5 юни в цялата страна се отвориха избирателните секции, в които милиони граждани дадоха своя глас за кандидатите на Националния фронт за представители в парламента. Жителите и служителите на новооткрития старчески дом в Прага - Бохнице заедно отиват да гласуват." (Чешка телеграфна агенция, 1981 г.)

Дейност 1: Въведение

5 минути

въпроси:

  • Какво мислите, че се случва в момента на снимката?
  • В края на урока се върнете към снимката.

Уводната снимка поставя целия проблем. Привидно тривиалният уводен въпрос „Какво се случва на снимката?“ въвежда учениците в темата. Ако учениците не знаят, че урокът е посветен на изборите, могат да отговорят, че снимката показва например погребение или първомайска манифестация, или демонстрация и др. Това трябва да покаже, че по

времето на държавния социализъм изборите са съпровождани от явления, които днес вече не могат да се видят. Възниква въпросът, защо са се случвали такива неща?

Превод на лозунга на плаката: "Ние, младите, искаме мир и по-хубав живот." (1954 г.)

Дейност 2: Исторически екскурс: 50-те години

10 минути

въпроси:

  • Какви ценности издига плакатът? Към кого или към какво смятате, че са насочени погледите на лицата от плаката?
  • Направете сравнение с днешните предизборни плакати.
  • Какви ценности издига плакатът? Към кого или към какво смятате, че са насочени погледите на лицата от плаката?
  • Направете сравнение с днешните предизборни плакати.

Този източник определено има нужда от интерпретация. Представя се за сравнение с днешното време. Може да се зададе въпросът какви са приликите и разликите между плаката от 1954-та година и съвременните предизборни плакати. Важното е да се формулират ценностите, които обикновено се свързват с изборите: ориентация към бъдещето и осигуряване на по-добри условия на живот. Не бива да се пропусне мотивът на Пражкия замък на заден план – той вписва абстрактните ценности на изборите в конкретно времево пространство – столицата на бившата социалистическа Чехословакия.

Превод на лозунга на плаката: "Гласът за кандидатите на Националния фронт е глас за мира, за благото на народа, за социализма." (1957 г.)

Дейност 3: Исторически екскурс: 50-те години (2)

въпроси:

  • Опишете декорацията над входа на избирателната секция. Опишете и самия плакат. Към какво препраща лозунгът над портала? Кой е изобразен като враг?
  • Допуска ли декорацията възможност някой да не гласува за Националния фронт?

На тази снимка ясно проличава тоталитарният характер на изборите. За разлика от демократичните такива, тук изборите се схващат като борба, като демонстрация на единството. Макар че се наричат избори, тук няма място за никакъв избор. Снимката от 1957-та е ключов източник в цялото послание на

урока, тъй като ясно демонстрира дефицита на свобода и целия тон (дискурс) на 50-те години.

Изборни резултати (1948-1960 г.) "Успехите на строителството на социализма се отразяват и в изборните резултати." Учебник по история (1989 г.)

Дейност 4: Статистика

10 минути

въпроси:

  • Разгледайте процентите в изборните резултати. Смятате ли, че е възможно днес някоя партия да достигне толкова високи резултати?
  • Сравнете цитата от учебника със статистическата информация. Възможно ли е, според вас, гласоподавателите да са толкова доволни от някоя партия, че тя да спечели четири пъти подред?

Тази стъпка подчертава цялостното впечатление от тоталитарните избори. Тя демонстрира в какво се е изразявало участието в изборите. Изборите явно следват цел, различна от избора на нови представители в свободна конкуренция на идеи. Те са по-скоро символична демонстрация на сила, един вид себеутвърждаване. Таблицата на снимката поставя също така въпроса за свободата на изборите и избирателните задължения.

„Избираме щастливо бъдеще за децата си."

"ДА - 23.-24. май / начело с ЧКП към социализъм и мир." Изборите през 1986 г.

Дейност 5: Ритуал от времето на “периода на нормализация”

10 минути

учениците могат да се разделят на групи

въпроси:

  • Разгледайте внимателно снимките на Чешката телеграфна агенция (ЧТА) от изборите през 1986 г.
  • Като гледате снимките, кажете какви ценности се изтъкват във връзка с изборите?
  • Коя от снимките според вас е:
  • Най-силно идеологически натоварена?
  • Най-малко нагласена (най-естествена)?
  • Показва ситуация, която съвсем спокойно може да възникне и по време на днешните избори?
  • Показва ситуация, която в никакъв случай не може да настъпи по време на днешните избори?

Снимките дават представа за атмосферата на изборите. Задават се въпроси за идеологическата им натовареност, за ценностите, които се изтъкват. Учителят може да обърне внимание на факта, че (поне съдейки по снимките) в изборите участват всички социални и възрастови групи (с акцент върху присъствието на военните). Учениците може да се съсредоточат върху анализ на отделните символи и знаци. Може да си зададат също така въпроса, какъв всъщност е смисълът от такива избори; или защо на изборния акт се придава такова значение, щом може да участва само една партия. Могат също да зададат, въпроса защо ходят да гласуват цели семейства, при това официално облечени, когато всъщност хората не са имали никаква свобода на избор.

Много е вероятно учениците да се разминават в отговорите си на отделните въпроси. Дайте възможност за аргументация и на двете страни, питайте защо смятат дадена снимка за идеологическа или на кой елемент от снимката базират избора си. Не е толкова важно да се стигне до единен отговор, колкото да се направи задълбочена интерпретация на снимките и да се разбере идеологията на времето и социалната практика на изборите.

Дейност 6: Ритуал + заключение

10 минути

въпроси:

  • Опишете какво се случва в сцената. Какви фигури участват в нея? Обърнете внимание например на войника до избирателната урна. Защо мислите, че стои там и каква може да е ролята му?
  • Защо е толкова важно семейството във втората сцена (Марови) да отиде да гласува? Защо изборният комисар ги посещава и защо е толкова притеснен? Какво може да се случи с него или с Марови?
  • Какви са разликите между изборите, показани във филма, и днешните избори?

Един скорошен филм („Пупендо“, реж. Ян Хржебейк, 2003) внася известна динамика сред предходните исторически извори. Той предлага цялостна картина на изборите, в

която се срещат повечето от споменатите по-рано факти. Важно е да се отбележи, че това е сцена от съвременен филм, който само изобразява миналото (т.е. това не е миналото, не е исторически извор).

С учениците може да се обсъди дали е възможно някои хора да изпитват носталгия по изборите от времето на комунизма (дали не ги привлича например “ретро” атмосферата); или дали във втората част от сцената (избирателната комисия пред апартамента на Марови) изобщо има някакъв смисъл – например за учениците или за някой чужденец, станал неин свидетел.