Втората световна война и социализмът: изследване на отношенията религия

Benjamina Karić, Eli Tauber (Haggadah Sarajevo, assossiation for preserving and promoting Jewish culture and tradition)

Продължителност: 45 мин.

Педагогически цели:

  • Учениците анализират различни снимки от развитието на държавността в Босна и Херцеговина и въз основа на тях интерпретират положението на еврейската общност;
  • Антисемитската пропаганда по времето на Втората световна война предлага възможност за сравнение на социалния живот на евреите в периода на социализма и по време на Втората световна война;
  • Учениците се запознават с положението на евреите след Втората световна война – така преодоляват предразсъдъците за свободата на вероизповеданието – на базата на снимки от чествания на празници;
  • След като се запознаят с подробностите, учениците имат възможност да сравнят положението на евреите по време на и след Втората световна война.


Евреите са народ, който, както е казал един писател, вероятно вече е преживял всичко и всичко много добре помни. По времето на историческия ревизионизъм всеки ред, написан за историята на Босна и Херцеговина, свидетелства за това, че запазването на спомена за миналото представлява същевременно запазване на съзнанието за историческия характер на страната. Историята на евреите от Босна и Херцеговина е история на една държава в Европа и на един народ, който е част от нейното минало. В урока ще стане дума за ролята на евреите в историята на развитието на Босна и Херцеговина като правова държава.

Първата част ще бъде посветена на Втората световна война, т.е., периода между 1941 и 1945 г., като тук ще се обърне внимание предимно на условията, в които се озовават евреите след избухването на войната. Основният акцент ще бъде поставен върху тогавашната антисемитска пропаганда. Годините, през които Югославия е била под нацистка окупация, са били за еврейската общност период на страдания и ужас. До идването на Хитлер на власт в Германия антисемитизмът в Югославия не е силно изразен. Въпреки това, когато нацистка Германия започва систематично да преследва евреите, антисемитизмът се разпространява и в Югославия. Примери за това са два закона срещу евреите, гласувани от югославското правителството през 1940 г., след избухването на войната: първият от тях ограничава броя на евреите, които могат да се запишат за обучение в гимназиите и университетите; вторият закон забранява на евреите да купуват и продават определени хранителни стоки. По време на Холокоста са убити общо около 66 000 югославски евреи, като общият брой на югославяните, убити във Втората световна война, е около един милион.

Втората част е посветена на положението на евреите след Втората световна война. След приключването й в Югославия е основан Съюз на еврейските организации, който има за цел да координира дейността на еврейските съюзи и сдружения в следвоенна федеративна Югославия. Негови членове са еврейските сдружения във всички републики на Социалистическа федеративна република Югославия. Отделна част ще бъде посветена на всекидневния живот на евреите след Втората световна война. Мотото “Братство и единство” характеризира официалната политика в областта на

взаимоотношенията между отделните етнически групи в бивша Югославия. Политическото ръководство на страната лансира този принцип, според който всички югославски народи са равни и съжителстват в мир в рамките на федерацията.  

В конституцията от 1974 година е залегнало равенството на всички конституционни народи и малцинства. Еврейската общност, останала в Югославия, се грижи основно за еврейските гробища и за издигането на паметници в памет на жертвите на войната. Също както в много следвоенни еврейски общности, религиозността на югославските евреи след завръщането от лагерите отслабва. На евреите в Босна и Херцеговина (Югославия) било позволено да празнуват религиозни празници и да организират религиозни събирания в рамките на еврейската общност (сдружения). Макар че религиозните общности били затворени (еврейската хуманитарна организация La Benevolencija, сръбската културна, образователна и научна организация “Просвета”, мюсюлманската културна организация “Възраждане”), гражданите на Босна и Херцеговина (Югославия) се радват на религиозна свобода. Освен това имат възможност да работят в публичния сектор. Такъв пример е случаят на Емерик Блум, босненски предприемач от еврейски произход. По време на Втората световна война (1941) Блум е арестуван и изпратен в концентрационните лагери на усташите, включително лагера Ясеновац, откъдето бяга през 1944 година. През 1951 г. той основава дружество “Енергоинвест” и става първият му директор. “Енергоинвест” е най-голямата компания в своя бранш в бивша Югославия и седалището ѝ е в Сараево в Босна и Херцеговина. Блум е оглавявал Министерството на промишлеността и минното дело на Босна и Херцеговина, бил е директор на Elektrobih и Elektrocentar, главен инженер с обща специализация в рамките на Съюза електроенергийната промишленост, генерален директор на Дирекцията по електроенергетика на ниво правителството на Социалистическа федеративна република Югославия, заместник-министър на електроенергетиката на Социалистическа федеративна република Югославия, председател на комитета по електроенергетика и кмет на град Сараево в продължение на две години от 1981 година.

Целта е да се представи позицията на религията по време на социализма по примера на евреите в Босна и Херцеговина. След Втората световна война положението на евреите в Югославия се характеризира с развитие и подем във всички сфери. В заключение учениците сравняват положението на евреите в два различни периода и в две различни политически системи (в периода 1941 – 1945 и в периода след 1945 г.). По този начин учениците ще придобият по-широки познания за историята на Босна и Херцеговина и различните системи на управление. Важно е учениците да разберат, че историята на еврейския народ в Босна и Херцеговина е от значение не само от гледна точка на техния народ, но е и определящ фактор, влияещ върху живота на всички хора, живеещи на дадена територия. Учениците ще се запознаят и със значението на на термините: репресии, Холокост, тоталитарна система. 

Покажи текста

englishbosnianczechslovak

Плакатна Антимасонската изложба: "... но тази еврейска мечта за господство над целия свят ще се стопи под ударите на пробудения национализъм. Как? Това ще научите на Антимасонската изложба"

Плакат с текст: "Негово оръжие са: демокрацията, масонството, комунизмът, капитализмът"

Плакат "Изложба за развитието на еврейството и за пагубното му въздействие в Хърватия до 1941 г.". Изложбата ще се проведе в Сараево от 6-ти до 20-ти септември 1942 година.

Дейност 1: Антисемитската пропаганда по време на Втората световна война и положението на евреите в периода след нея.

продължителност: 10 минути

Въпроси:

  • Опишете какво виждате на снимките? Може ли да се каже, че има конфликт между определени групи в обществото? (Преподавателят трябва да представи на учениците всички снимки и да им даде възможност да анализират всяка от тях.)
  • Кой е представен тук като враг? Как е представен врагът?
  • Как, според вас, са се чувствали хората, изобразени на тези плакати, ако са ги видели? А какви чувства храни към хората, представени на плакатите като врагове, човек, който харесва тези плакати?
  • Как виждате еврейския народ, гледайки плакатите?
  • Било ли е възможно въз основа на пропагандата да се отгатне мащабът на Холокоста по време на Втората световна война?

Отбелязване на празника Ханука през 1960 г. в Сараево

Източник 5: Отбелязване на празника на Пурим в еврейската общност 1963 г.

Дейност 2: Евреите след Втората световна война

продължителност: 10 минути 

Въпроси:

  • Опишете снимките.
  • Как смятате, че са протекли тържествата – публично или в затворен кръг? Защо мислите така?
  • Посочете дали снимките оставят у Вас впечатление, че практикуването на религията в социалистическа Югославия е било позволено?

Дейност 3: Евреите след Втората световна война (2)

Емерик Блум (7. август 1911 – 24. юни 1984) е евреин от Босна и Херцеговина, търговец, кмет на Сараево и филантроп. През 1951 г. той основава една от най-големите компании в своя бранш в Източна Европа, Енергоинвест, и става неин пръв директор (първият от ляво с черен костюм, мъжът по средата с белия костюм е президентът на Югославия – Йосип Броз Тито).

Въпроси:

  • Опишете фотографията.
  • Можете ли въз основа на тази фотография да предположите какво е било общественото положение на Блум? Посочете причините да мислите така?
  • Можете ли въз основа на личността на Емерик Блум и неговото положение да изкажете мнение относно положението на евреите в Босна и Херцеговина по време на социализма?

Откриване на паметника на еврейските жертви на фашизма и на войниците, загиналите в национално-освободителната борба, Сараево, 1952 г.

Дейност 4: Евреите след Втората световна война (3)

Въпроси:

  • Какво виждате на снимката?
  • Знаете ли по каква причина са се събрали хората на снимката?
  • Мислите ли, че подобно събитие се е случило и в близост до мястото, където живеете вие? Какъв е този паметник?
  • Какво говори това за промяната във възприемането на хората, в чиято чест е издигнат паметникът?
  • Какво е било отношението на управляващата политическа прослойка в Югославия към изповядването на религията?

Заключение

продължителност: 10 минути

Заключителни въпроси:

  • Какво е положението на евреите в периода на комунизма / социализма?
  • Как се различава тази позиция от положението им по време на Втората световна война?
  • Като имаме предвид ситуацията или положението на евреите по време на комунистическия период, какво мислите за положението на другите религиозни групи в бивша Югославия? Смятате ли, че ситуацията в другите страни от Източния блок е била подобна?